"Забравените" станаха национално достояние
Уникални средновековни български църкви и манастири от Пернишкия край, строени с подкупи на турската администрация, бяха изоставени в безогледно състояние. Сега вече са национална гордост.
Фондация "Българска памет" и Фондация „Бъднини” – гр. Перник откриха уникална фотоизложба „Забравените български средновековни манастири и църкви из Пернишко". Инициативата се организира в сътрудничество с Регионален исторически музей - гр. Перник под патронажа на директора на НИМ - проф. Божидар Димитров.
Изложбата неслучайно е озаглавена „Забравените” – тя има за цел да напомни, че голяма част от културно-историческото ни наследство на практика тъне в забвение, разказа за Frognews.bg проф. Божидар Димитров. Тя представя средновековни български църкви и манастири от Пернишкия край, изоставени в безогледно състояние. Всъщност експедицията е съвместна идея на Росен Иванов, председател на Фондация „Бъднини” – гр. Перник и на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация Българска Памет, като се ражда като идея по време на поклонението в Ново село, Македония, където преди месец беше осветено българското военно гробище, реставрирано със средства на Фондация Българска Памет.
В качеството си на домакини на инициативата Росен Иванов и Милен Врабевски откриха изложбата. Дори само два факта от нея правят изключително впечатление – от една страна от стенописите е видно, че по турско време по образите на светиите е стреляно с ловджийски пушки. От друга - в църквата в с. Старо село са изографисани неканонични български светци - Св. Крал Тривелий (хан Тервел, според проф. Божидар Димитров), Св. Цар Давид - българин, Св. Йоан Владимир-български. Зографът очевидно е бил голям патриот, което личи от факта, че той е пренебрегнал църковния канон за сметка на национално чувство.
Проф. Божидар Димитров отбеляза, че Клубът на историка е направил първата си изследователска експедиция, съвместно с Фондация Българска Памет, и така е върната паметта ни към отдавна забравени от науката, държавата, и от Светата Българска патриаршия храмове. Тези църкви и манастири, преоткрити чрез експедицията и чрез тази изложба, спонсорирана от д-р Милен Врабевски и адв. Росен Иванов, наистина са се строили много трудно в онези времена. В 15-17 в. за всяка църква и за всеки параклис е било искано разрешение директно от султана, а той прехвърлял правомощията си върху великия везир. Пълномощници от селото, набрали необходимите средства, понякога тези хора са стоели с години в Цариград, мъчейки се да получат разрешение за църквата или параклиса, а разходите за подкупи на турската администрация са надминавали разходите за самия градеж. 
Величкият епископ Сионии разказа, че стенописите свидетелстват за правилния богословски и естетически ориентир на нашите предци към най-доброто, което е можело да бъде нарисувано в онези далечни години. Тези храмове са били изписани от майстори, поканени от различни места и художествени школи. Един храм, който сега впечатлява със своите малки размери и вътрешна украса всъщност е бил много труден за построяване в онова време, с оглед размерите на тогавашното строителство и трудностите свързани с пътуването. Знеполски епископ Йоан напомни, че тези прекрасни храмове и стенописи са непреходна ценност на Софийска епархия, затова е наш дълг е да ги съхраним, възстановим и напомним за нашата история, векове назад
с. Лева река Средновековен манастир „Св. 40 мъченици”
Стенописите принадлежат на българската югозападна школа и по канонични и стилови белези се отнасят най-късно към 17 век. В южния пояс на олтарното пространство е изписано един от най-ранните изображения на Св. Кирил Философ – създателя на българската азбука. Манастирът е претърпял чувствителни изменения в средата на 19 в. До преди 70-80 години манастирът е бил добре запазен и се ползвал с голяма популярност. Впоследствие разрушен, изоставен от църквата той е музеен резерват.
с. Старо село Църква Възнесение Господне / Св. Спас
Съществуването на църквата през Късното средновековие е засвидетелства от Евангелие от 15 в., подарено на църквата Възнесение Господне в Старо село от кир Павел. Възстановена и изписана през втората половина на 19 в., църквата е изписана според Паисиевата история, защото са изографисани образите на българските светци – Св. крал Тривелий, Св. Св. Кирил и Методий, Св. Йоан Рилски, Св. Цар Давид – българин , Св. Мъченик Ангел – българин.
